fof10

Полша призна за проблеми с износа на месо след журналистическо разследване

Властите смятат, че репортажът е раздухал незначителен инцидент

Полският аграрен сектор е изправен пред криза заради притесненията за безопасността в производството на месни продукти, заяви в понеделник министърът на земеделието Ян Ардановски, цитиран от Reuters.

Според него това се дължи на скандалния случай, показан в журналистическо разследване, за кланица, в която болни крави тайно са убивани и след преработка месото е изпращано за потребление от хората. Но министърът смята, че телевизионният репортаж е „преувеличил до невъобразими мащаби инцидентен случай, свързан с нелегална кланица, и е застрашил не само имиджа по света на полското месо, но и на полските храни изобщо“.

По официални данни 2.7 тона от проблемното месо е било изнесено в страни от ЕС (България не е сред тях – бел.ред.). Екип от инспектори на Европейската комисия пристигна във Варшава в понеделник, за да провери на място за какво става дума, заяви на пресконференция ръководителят на националната ветеринарна служба.

След репортажа няколко държави са започнали да намаляват вноса на говеждо мисо от Полша, съобщи председателят на организация на месопроизводителите. Никой още не е спрял вноса, обясни Витолд Чоински, но много страни намаляват обемите, които внасят от нас. Той не спомена нито едно име, както и не посочи размера на съкращенията.

Друга асоциация – на полските животновъди и производители на говеждо месо – предупреди в понеделник, че местните цени на продукцията им рязко са се понижили през последните дни. Ако тази тенденция не се промени, ще изгубим през тази година до 600 млн. злоти (140 млн. евро), добавиха от сдружението.

fof9

Зов за завръщане: Как емигрантите могат да спасят Западните Балкани

Страните от региона трябва да се възползват от потенциала на шестмилионна диаспора

Застаряващо население, ниска раждаемост и отрицателна нетна миграция. Подобни показатели не вещаят добри новини за бъдещето на една страна. Това са проблемите на страните от Западните Балкани* днес и те до голяма степен напомнят тези на Ирландия през 90-те години на миналия век, сочи нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR). И подобно на стратегията на Ирландия тогава сега Западните Балкани спешно трябва да започнат диалог с емигрантите си.

Примерът на Ирландия

„Както и в Западните Балкани днес, в Ирландия емиграцията отдавна е сложна и силно емоционална тема в обществения дискурс. Подобно на Западните Балкани емиграцията на ирландски граждани с висше образование е била съществен тренд“, пише в доклада. По данните на ECFR само през 1988 г. над 70 хил. ирландци напускат страната.

В средата на 90-те години на миналия век управляващите, сред които и тогавашният президент Мери Робинсън, насочват вниманието към многобройната ирландска диаспора по цял свят. В резултат правителството предприема поредица от мерки, сред които мащабни проучвания на диаспората и насърчаване на инициативи за насърчаване на завръщането. Постепенно страната започва да отчита положителна нетна миграция (разликата между броя пристигнали и емигрирали). Единственият удар идва през 2008 г. в резултат на икономическата криза, но страната успява да се съвземе (виж графиката). В момента Ирландия има министър на диаспората, а отговорните институции продължават да финансират изследването на диаспората.

Какво да направят Западните Балкани

Според авторката на доклада Алида Врачич понастоящем подходът на правителствата на Западните Балкани към диаспората е „шокиращо едноизмерен“ заради основния им фокус – преводите, които емигрантите изпращат към близките си,

„Западните Балкани трябва да си направят следния извод от опита на Ирландия: първо, да започнат диалог за емиграцията, второ, да започнат изграждането на мрежи и накрая – да стимулират инвестициите, нивото на умения и работните места, които емигрантите могат да донесат“, обобщава Врачич. Това означава правителствата спешно да адресират липсата на информация относно диаспората (която по нейна оценка възлиза на 6 млн. души), както и да засилят инвестициите към подходящи програми за изграждане на мрежи.

Според Врачич Европейският съюз (ЕС) също така трябва да насочи вниманието към проблема на региона, както и да насърчи кръговата миграция между държавите от Западните Балкани и останалите страни членки.

Аналогът с България

Демографските проблеми на страните от Западните Балкани са изключително сходни с тези на България. Оказва се, че решенията – също. По време на миналогодишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“, анализаторът към Colliers International Марк Робинсон представи доклада Turning the Tide. Докладът е най-мащабният досега поглед в проблема с българите зад граница, като според оценката на Робинсон най-вероятният брой българи зад граница е около 1.33 млн. души. На представянето на проучването Робинсон заяви, че българската диаспора представлява основният източник на възможности за работния пазар в България. Като други такива той определи съкращаването на администрацията и привличането на мигранти от близки и съседни държави.

* Страните от Западните Балкани са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора и Сърбия

fof8

Турция има реален шанс да стане регионален газов хъб

Страната може да промени курса си и да разработи големите газови находища по Източното Средиземноморие

До няколко години Турция може да има достъп до поне три различни източника на природен газ с възможност за огромни доставки. От север това е Русия и газопроводът „Турски поток“, а от изток – Азербайджан и Южният газов коридор, който ще се захранва с каспийски газ. Но има и няколко големи находища в източната част на Средиземно море, които коренно могат да променят газовата карта в тази част на света. Това, за разлика от България, която разчита основно на „Газпром“, ще превърне страната в истински газоразпределителен център.

В свой анализ Financial Times обръща специално внимание именно на залежите около бреговете на Израел, Кипър и Турция, които бяха открити през последните години и предстои да бъдат разработени. Основният фокус е находището „Левиатан“, което е разположено на 130 км от Хайфа и се оценява на около 500 млрд. куб.м природен газ. Заедно със съседното газово поле „Тамар“ (около 300 млрд. куб.м) то превръща Израел в потенциален износител, като евентуален газопровод за Европа неизбежно ще мине през Турция.

Затишието

Големите газови полета в най-източните части на Средиземно море – по бреговете на т.нар. Леванта (Израел, Ливан, Сирия), бяха открити още през 2010 г., но оттогава само едно от тях е разработено. Това е „Тамар“, на което обаче разчита израелският енергиен сектор. До края на тази година се очаква да започне и експлоатацията на газовото поле „Левиатан“ от компаниите Noble Energy и Delek. А според много хора от индустрията по южните брегове на Синай и Газа, както и по северните на Кипър и Сирия има още много находища на газ (а вероятно и на петрол). Въпросът с тяхното разработване зависи от възможността за пласиране на големите количества газ, които биха могли да бъдат произведени.

Възможно е да се изгради съоръжение за втечнен природен газ за доставки към развиващите се пазари в Азия, но капиталовите разходи за това биха били огромни, а разходите за транспорт до Китай или Индия ще направят доставките неконкурентни. Затова най-очевидният и рентабилен подход са тръбопроводи, които да минават по бреговете на Източното Средиземноморие и на север до Турция, като събират ресурси от всички полета по пътя и ги насочват към Европа, където потреблението се очаква постоянно да нараства в следващите десетилетия. Но геополитиката засега не позволява това.

Двата варианта пред Турция

Проблемът е основно във вътрешната стратегия на Турция. В страната се усеща голямо напрежение заради двете коренно различни мнения относно бъдещето на страната. Според някои тя трябва да се превърне в модерна регионална икономическа и индустриална сила с тесни връзки с Европа и Близкия изток. Този подход, изглежда, отговаря на потребностите на 80-те милиона граждани на Турция, които се нуждаят от възможности и заетост в конкурентна глобална икономика. Подобно развитие би било подходящо решение и за турския корпоративен сектор, който е задлъжнял и отчаяно се нуждае от нов тласък за инвестиции.

Другата гледна точка, която съвпада с тази на президента Реджеп Тайип Ердоган, обаче вижда бъдещето на страната в национализацията и засилената централна власт.

При всички случаи индустриалната сила на Турция би могла да гарантира строежа на множество тръбопроводи и съоръжения за преработка, които да изведат източносредиземноморския газ на пазара. Тогава Турция ще стане безспорен център за доставки – както от Каспийския регион, така и от Средиземно море. Освен това по този начин страната ще има достъп и до големи количества газ на конкурентна за собствена употреба.

Без изход

Според Financial Times, ако Турция не промени подхода си, находищата на газ в източната част на Средиземно море ще останат до голяма степен недоразвити. С увеличаването на американския износ и намеренията на Русия да доминира на европейския пазар конкуренцията вече е жестока. Тя ще се увеличи само при евтини доставки от Иран и Туркменистан. В световен мащаб търсенето на газ нараства, но не се наблюдава недостиг на доставки и прогнозите за потенциалните предприемачи могат допълнително да се влошат, тъй като възобновяемите енергийни източници стават все по-евтини и достъпни. Залежите могат да останат блокирани за много дълго време, в резултат на което регионът като цяло ще става все по-беден и няма да е изненадващо Турция да пропусне златната възможност.

fof7

Няколко поуки от стачката на Audi в Унгария

Синдикатът победи с поне 18% вдигане на заплатите веднага, но и разкри структурен проблем на икономиката

По-малко от седмица спиране на работата в унгарския завод на Audi се оказа достатъчно, за да се съгласи германската компания да повиши заплатите с най-малко 75 000 форинта (240 евро) на човек месечно. Освен това през 2019-2020 г. служителите ще получат и непарични помощи в размер до 400 000 форинта (1280 евро). В момента средната заплата в завода е 1300 евро.

Синдикалният протест е забележителен заради постигнатото повишаване с 18% на заплащането, както и с разкриването колко Audi се е изложила на рискове за няколко звена на компанията заради един протест в Централна Европа. Освен това успехът на AHFSZ бе приветстван от проправителствените медии в Будапеща като истинска голяма победа на синдикализма срещу западните работодатели.

Но също така фокусира вниманието върху структурен проблем на унгарската – както и на всички икономики на бившите съветски сателитити, – не може безкрайно да продължава предимството на евтината работна ръка и трябва да се търси алтернатива в производства с висока добавена стойност. Иначе западните инвеститори може да започнат да преформулират мястото на заводите си в цялата корпоративна структура. Daimler, Suzuki и General Motors имат производство в Унгария, а през 2018 г. обещания за ново голямо предприятие заявиха от BMW.

Анализаторът Ищван Мадар коментира за изданието Portfolio, че конфликтът засегна компания, даваща 1.4% от БВП на Унгария. При растящ синдикален натиск и недостиг на квалифицирана работна ръка в Audi ще са принудени да преиосмислят какво правят в Унгария, а това едва ли ще се хареса на правителството, допълва той. Трябва ни модел, основан на висока производителност и иновации, казва още Мадар. Официални данни на компанията показват, че за 2017 г. нетните приходи на Audi Hungaria са били 7.265 млрд. евро, което е около 12% от глобалните приходи на целия концерн.

Унгарците са произвели през 2017 г. близо 2 милиона двигателя за автомобили, сглобявани в 32 завода на Volkswagen. Сега заради стачката в заводите на Audi Hungaria в Дьор се наложи за два дни да спре работа заводът в Инголщат, родния град на компанията. Ограничено бе и производството в словашкия завод на Volkswagen край Братислава. Така автогигантът изведнъж стана заложник на това, което иначе се смята за предимство в индустрията – много динамични вериги за снабдяване, прецизирани до точен час, благодарение на което не се налага поддържане на големи складови наличности. Когато ключово звено от такава верига спре, ефектът на доминото може да се усети в другия край на Европа или света.

За Audi Hungaria в Дьор работят около 13 000 души (със съпровождащите услуги и производства броят им е около 17 000), като близо 9000 от тях са членове на Независимият профсъюз на Audi Hungaria (AHFSZ). Лидерът Тибор Шимачек настояваше за непарични бонуси за служителите в рамките на 620-787 хиляди форинта (1922-2440 евро) и отхвърли поне 7 пъти офертата на ръководството за повишаване на заплатите. Към края на конфликта той настоя дори за преговорите да пристигне лично изпълнителният директор на Audi AG, защото директорите в Дьор правят „несериозни предложения“. Стачкуващите получаваха за петте дни на протеста известна компенсация от синдикалните каси, но не и заплатата си.

Проправителствени медии приветстваха неотстъпчивостта на AHFSZ и Шимачек, защото стачкуващите получавали по-малко не само от германските работници, но и от колегите си в Словакия. Ето това е истинска стачка, заяви Шандор Фагяш в Magyar Hírlap и я противопостави на „политически мотивираните“ демонстрации на профсъюзи и опозиционни партии срещу т.нар. от тях робски закон за увеличаване от 250 на 400 часа извънредното работно време, което работодателите могат да искат от служителите си.

От Audi предложиха заплащането да се повиши общо с 20% до края на 2020 г., но профсъюзът настояваше за 18% незабавно. Работодателят обеща и последващи корекции, за да се доближат заплатите до тези в Словакия и Полша. Според AHFSZ чешките работници на Audi взимали с 25% повече, словашките – с 28%, а полските – 39% повече, да не говорим за белгийците, където заплатите били 3.6 пъти по-големи от тези в Дьор.

От компанията отвърнаха, че това не отговаря на истината, тъй като профсъюзът не е използвал адекватна методология в изчисленията си и напомни, че в AHFSZ опитват да сравняват различен тип производства.

Габор Тюри от Унгарската академия на науките също напомни, че не може да се сравняват завод за двигатели и такъв за сглобяване на автомобили, които работят с различен размер на приходи и печалби. Данни от автоиндустрията показват, че обикновено разликата в заплатите на работници от заводи за части и такива за асемблиране на автомобилите достига до 60-70% в полза на вторите.

fof6

Македония и НАТО подписаха протокола за присъединяване, влизането се очаква през 2020 г.

Това стана възможно, след като Гърция и Македония разрешиха спора за името

Македонският министър на външните работи Никола Димитров и постоянните представители на 29-те страни – членки на НАТО, подписаха протокола за присъединяване на Македония към НАТО на официална церемония в централата на алианса в Брюксел.

Дотук се стигна, след като на 25 януари гръцкият парламент най-накрая ратифицира Преспанското споразумение, според което бившата югославска република ще се преименува на Северна Македония.

Какво следва

„Премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас показаха голяма смелост в постигането на Преспанския договор, който допринесе за стабилността и сигурността на региона“, заяви преди началото на церемонията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитиран от агенция „Фокус“. Алиансът покани Македония да започне преговори още на 11 юли м.г., след като месец по-рано външните министри на Гърция и Македония заедно с посредника на ООН Матю Нимиц подписаха Преспанското споразумение, според което западната ни съседка ще се казва Република Северна Македония вместо досегашното Бивша югославска република Македония.

„Това е пътуване, което ни накара да съзреем. Ние доказахме, че можем да поемем своята отговорност, да посрещнем проблем и да го разрешим“, заяви на подписването Димитров. Македонският министър добави, че Македония ще смени официално името си „до дни“.

След подписването днес 29-те страни – членки на алианса, ще трябва да ратифицират протокола според националните си процедури, което традиционно отнема близо година (какъвто беше случаят с Черна Гора). Най-вероятно процедурата ще приключи в средата на 2020 г.

Въпреки че Македония няма да е членка на НАТО поне още година, церемонията днес е първата значима награда за страната и правителството на министър-председателя Зоран Заев. За повечето бивши социалистически държави членството в НАТО сигнализира приемането в „западния клуб“. Оттук нататък следват още награди – като приемането в Европейския съюз (ЕС), което Атина доскоро също блокираше.

Как се стигна дотук

Откакто през 1991 г. Македония обяви независимост, Гърция отказваше да признае името на страната, тъй като според Атина единствено нейният административен северен регион трябва да се нарича Македония и използването на името от бившата югославска република внушава териториални претенции и ограбва гръцкото историческо-културното наследство.

Македония беше най-близо до членство през 2008 г., но на срещата на НАТО в Букурещ тогава Гърция изненадващо наложи вето на присъединяването ѝ. Атина също така доскоро спираше и присъединяването към ЕС. В същата година Никола Груевски спечели втория си мандат и Македония влезе в период на политическа изолация.

Раздвижването по въпроса след години застой дойде благодарение на два фактора – идването на правителството на Зоран Заев през 2017 г. след падането на Никола Груевски и политическата воля на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас. Първата зелена светлина дойде през юни 2018 г., когато външните министри на двете страни заедно с посредника на ООН в преговорите подписаха Преспанското споразумение.

Въпреки трудностите, които последваха – като референдума за името в Македония, както и многохилядните протести в Атина и Скопие, двете страни успяха да постигнат компромис и Преспанското споразумение беше ратифицирано от гръцкия парламент. Гръцкият премиер Ципрас пък извървя пътя от плашещ популист до аплодиран държавник.

fof5

Тръмп пожела обединение по важните за страната теми

По време на речта си „За състоянието на съюза“ президентът на САЩ обяви, че ще се срещне с Ким Чен Ун в края на февруари във Виетнам

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изнесе втората си реч „За състоянието на съюза“ пред американския Конгрес, която традиционно се използва от държавния глава за печелене на подкрепа за политическия план на администрацията. В случая Тръмп насочи вниманието на конгресмените и сенаторите към запазване на икономическия подем на страната, обединение между все по-разделените Републиканска и Демократическа партия, както и плановете му за строеж на стена по границата с Мексико.

Единствената истинска новина, която произтече от 82-минутната реч на Тръмп, беше, че президентът ще се срещне с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун на 27 и 28 февруари във Виетнам. Това ще бъде втората среща между двамата след тази в Сингапур през миналата година. Целта на Тръмп е Северна Корея да се откаже от ядрената си програма. Въпреки че все още има доклади относно продължаващи да съществуват програми на Северна Корея за ядрени оръжия, дипломатическите връзки между трите страни – САЩ, Северна и Южна Корея, са в подем и Северна Корея не е правила ядрени опити от над година.

Стена, разследвания и аборти

Голяма част от речта на Тръмп беше насочена към това да спечели подкрепа от страна на конгресмени, сенатори и избиратели за плановете си да построи стена по южната граница на страната. Стената, която до голяма степен се превърна в нарицателно в американската политика и общество, е едно от основните предизборни обещания на президента. Тя обаче среща подкрепа само от страна на Републиканската партия, от която е и Тръмп, и яростна съпротива от страна на Демократическата партия, чиято официална позиция е, че има нужда от допълнително укрепване на границите, но стените са остаряло и неморално решение.

Именно финансирането за стената се превърна в причината за продължилото рекордно дълго време временно спиране на федералното правителство между декември и януари. В момента има гласувана триседмична сделка, която изтича на 15 февруари, след което, ако няма консенсус за новия бюджет, работата на част от администрацията отново ще спре. Тръмп помоли Конгреса да гласува не по партийни линии, а в интереса на американския народ. Президентът обаче е казвал многократно, че няма да подпише дългосрочен бюджет, ако той не включва 5.7 млрд. долара, които да идат за построяване на част от стената.

Тръмп предизвика и овациите на републиканците наред с тихо, но видимо недоволство от страна на демократите по отношение на „безпочвените разследвания“, свързани с президента. Разследванията в долната камара се увеличиха, след като Демократическата партия спечели мнозинство на изборите през ноември и конгресмените положиха клетва в началото на януари.

Друг фокус от речта на Тръмп бяха абортите. През последния месец местната управа на щата Ню Йорк прие нови закони, които позволяват абортите и през третото тримесечие, а във Вирджиния демократическият губернатор Ралф Нортъм обяви подкрепата си за законопроект, който предвижда и убиване на плода след раждане в случай на „видими деформации“, ако това е желанието на майката. Изказването на Нортъм и новото законодателство в Ню Йорк дадоха нов тласък на нестихващия дебат, който на политическо ниво се води от Демократическата партия, която е за абортите, и Републиканската партия, която е против.

От Сирия до Венецуела

Въпреки призивите си за сплотеност между партиите и предложенията за компромиси към демократите Тръмп продължава да работи по политическата си програма, с която започна и кампанията си през 2015 г. Една от точките в нея – приключване на войните в Афганистан и Сирия и прибирането на огромната част от контингента в Близкия изток, беше посрещната негативно от сенатори и от двете партии при гласуване само часове преди речта.

Другите въпроси по външната политика на страната, които Тръмп засегна, са отношенията с Китай и нарастващите шансове за широка търговска сделка между двете страни, която трябва да бъде подписана преди началото на март, когато приключва тримесечното споразумение, подписано през декември.

По отношение на Венецуела Тръмп отново подчерта подкрепата си за временния президент Хуан Гуайдо. „Днес ние отново подновяваме обещанието си, че Америка никога няма да бъде социалистическа страна“, каза Тръмп по време на речта си под аплодисментите на републиканците.

Оригинално според конституцията речта „За състоянието на съюза“ може да бъде и в писмен вид и не всяка година, като целта е била да се даде общ поглед на федерацията от гледната точка на президента. Впоследствие обаче тя се превръща в годишна традиция, а с навлизането на масовите медии речта се насочва все повече към американската публика, а не към конгресмените и сенаторите.

fof4

ЕК ядоса Германия и Франция с вето върху ключовата сделка между Alstom и Siemens

Според антитръстовия регулатор компаниите не са успели да разсеят сериозните притеснения, свързани с конкуренцията

След дълго очакване Европейската комисия (ЕК) днес блокира сливането на железопътното подразделение на германската Siemens с френския производител на високоскоростни влакове Alstom. „Комисията забрани сливането, тъй като компаниите не пожелаха да адресират нашите сериозни притеснения за конкуренцията“, коментира решението еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер.

От месеци сделката дава основание за сериозни дебати между ЕК, представители на двете компании и правителствата на Германия и Франция, тъй като върна на дневен ред стария конфликт дали европейските правила за защита на конкуренцията не трябва да бъдат променени.

На какво основание

Предложението за мегасделката между Alstom и Siemens беше направено през септември 2017 г. Още тогава Берлин и Париж подкрепиха сливането с аргумента, че по този начин Европа може да отговори на китайската CRRC, която има сериозни амбиции за железопътния пазар на Стария континент, както и че така ще се създаде европейски „шампион“ (европейски компании, които да са лидери в областта), който би имал годишни приходи на стойност 15 млрд. евро. От друга страна, Германия и Франция са едни от най-големите защитници на идеята за засилване на контрола върху чуждестранните инвестиции на континента, основно заради нарастващите китайски апетити.

Въпреки аргументите регулаторът сметна, че CRRC няма интерес към пазара тук. Това принуди компаниите да предложат да продадат активи под формата на съществуващи технологии. Офертата обаче не успя да убеди Вестагер.

Компаниите не са успели да отговорят изцяло на опасенията на ЕС, защото предложението им да продават системи за сигнализация е „сложен микс“, който не представлява „самостоятелен и устойчив на бъдещето бизнес“, който да позволява на купувача да се конкурира с обединената компания, коментира Вестагер.

„Без достатъчни средства за защита това сливане би довело до по-високи цени за системите за сигнализация, които пазят пътниците, и за следващите поколения високоскоростни влакове“, коментира датчанката.

Франция и Германия с план за действие

Още преди Вестагер окончателно да блокира сделките, ключови министри от правителствата на Германия и Франция се изказаха против очакваното вето. Двете страни се опасяват, че ЕК пречи на развитието на европейските компании и че стратегията на изчакване Китай да отвори пазарите си е погрешна.

Вчера германският министър на икономиката Петер Алтмайер представи планa „Национална индустриална стратегия 2030″, който приоритизира създаването на „европейски шампиони“. Според германското министерство на икономиката целта на стратегията е „да допринесе за гарантиране и възвръщане на икономическите и технологични компетенции, конкурентоспособността и индустриалното лидерство на национално, европейско и световно равнище“.

„Европейските и германски закони за конкуренцията трябва да бъдат преразгледани и, ако е необходимо, изменени, така че германските и европейските компании да могат да продължат да се конкурират в международен план на равни начала“, заяви Алтмайер на представянето на стратегията.

Днес френският министър на финансите Бруно льо Мер подкрепи Алтмайер и заяви, че Франция и Германия ще обсъдят начини за промяна на европейските правила в областта на конкуренцията. „Настоящите правила на ЕС са остарели“, коментира Льо Мер, цитиран от Reuters. „Може да има друго тълкуване на правилата и аз оспорвам техническия анализ, направен от Европейската комисия“, добави министърът на финансите.

Днес главният изпълнителен директор на Siemens Джо Кайсер заяви, че решението, макар и очаквано, „доказва, че Европа спешно се нуждае от структурна реформа“. „Предстоящите европейски избори и новото лидерство представляват уникална възможност да оформим Европа на бъдещето“, коментира той.

Позицията на Франция и Германия е позната отдавна и плановете на двете правителства не изненадват никого. „Политиците могат да определят различни стандарти от антитръстовите органи. Те могат да заключат, че сътрудничеството в ЕС и предизвикателството на Китай са по-важни от отрицателното въздействие върху конкуренцията“, написа миналия месец германското бизнес издание Handelsblatt.

fof3

Съдът на ЕС най-вероятно няма да спре новата германска тол-система

Австрия почти сигурно ще изгуби делото за дискриминация, подкрепено от Холандия

Въвеждането от 2021 г. на тол-система за пътуване по магистралите на Германия най-вероятно няма да бъде спряно от Съда на Европейския съюз (СЕС), ако се съди по становищета на генералния адвокат Нилс Валс, обявено днес, че искането на Австрия не е защитено с убедителни аргументи. Позицията на генералния адвокат има консултативна роля, но обикновено съдиите в Люксембург, които трябва да се произнесат в рамките на 2 до 4 месеца, рядко взимат решение, което се различава от неговото становище.

В позицията си Нилс Валс препоръчва съдът да отхвърли жалбата на Австрия, подкрепена от Холандия.

През 2015 г. в Германия бе одобрен закон, с който от 2021 г. трябва да започне събиране на такса за ползване на федералните пътища и в частност на магистралите. Собствениците на автомобили под 3.5 тона, регистрирани в Германия, автоматично ще трябва да плащат тол-такса, достигаща годишно до 130 евро. Но германците също така ще получат през същата година и намаление на размера на данъка върху колата в размера на таксата.

Според властите във Виена това е дискриминация спрямо всички чужденци, ползващи германските магистрали, защото се оказва, че в нарушение на правила на ЕС само те плащат за ползване на инфраструктура в друга държава, където не са със статут на данъкоплатци и не ползват облекчение. Европейската комисия бе започнала наказателна процедура срещу властите в Берлин, но я прекрати, след като те коригираха закона. Австрия обаче реши да се бори срещу нея директно в Съда на ЕС в един от рядко срещаните случаи държава в ЕС да съди друга за решения, засягащи нейната територия. Германия бе подкрепена в спора от Дания.

Грешка в разбирането какво е „дискриминация“

Генералният адвокат Нилс Валс обяснява в позицията си, че Австрия погрешно тълкува понятието „дискриминация“. На първо място, германци и австрийци не са равнопоставени, тъй като гражданите на другите страни от ЕС не плащат в Германия данък върху автомобилите си. Виена не може да отправя иск, като използва само аргумента за плащането на такса, но не и за данъка върху колите, се казва в текста.

Второ, Австрия не е успяла да докаже някаква разлика в отношението към германци и чужденци, включително в начина на прилагане на новия закон – това ще се прави с проверки на случаен принцип, спиране от движение и заплаха от глоби за всички без разлика от гражданството. Генералният адвокат не е открил и никакво доказателство, че бъдещата тол-такса директно ще попречи на свободното движение на стоки и услуги в единния пазар. Няма убедителни аргументи и за това, че се поставят в неизгодно положение превозвачи от други страни от ЕС.

Генералният адвокат припомня в позицията си, че германският закон определя собственикът на леката кола да плати новата едногодишна винетна такса, независимо дали действително ще ползва магистрали. Няма и фаворизиране на чужденци, тъй като те също задължително ще трябва да си платят. Но чуждите граждани имат предимство – могат да си купят винетка, когато имат нужда и с различна продължителност според това колко дълго планират да им е нужна такава.

Какви са таксите

В приетият преди 4 години закон в Германия се говори за задължителна годишна „инфраструктурна такса“ за леки коли с регистрация в страната. Тя се плаща от собственика на автомобила за цялата година, докато за чуждите коли тя може да се плати и от водача, и то при първото излизане на магистрала или федерален път.

Чужденците могат да избират между 10-дневна, двумесечна и едногодишна винетка.

В зависимост от обема на двигателя, типа и категорията изхвърляни емисии, най-евтината винетка е в рамките между 2.5 и 25 евро. Двумесечната е между 7 и 55 евро, а годишната не може да е повече от 130 евро.

Сумата, която е платил германец, се възстановява като облекчение в размера на годишния данък върху автомобила. За собствениците на коли с Euro 6 бонусът дори надхвърля предела от 130 евро. Генералният адвокат Валс напомня също, че няма случай, в който това да води до нулев данък за германците.

fof2

Ръстът на европейската икономика ще се забави значително

Зимната икономическа прогноза на ЕК предвижда по-слабо нарастване на БВП през 2019 и 2020 г.

Европейската комисия (ЕК) рязко намали прогнозата си за ръст на икономиката на Европейския съюз (ЕС) и еврозоната за тази и следващата година заради по-лошо представяне на едни от най-добрите икономики във валутния съюз.

Комисията понижи прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) в еврозоната от 1.9% до 1.3% за 2019 г. и от 1.7% до 1.6% през 2020 г. Подобно развитие се очаква и за всички останали 27 страни – членки на Европейския съюз (ЕС), които ще останат след Brexit. За целия блок предвижданията са, че тази година ръстът на БВП ще се забави от 1.9% до 1.5% и от 1.8% до 1.7% догодина.

За България комисията залага на ускорение, но понижава очакванията си спрямо есенната прогноза с 0.1 пр.п. до 3.6% за 2019 г. По-бързият темп спрямо 2018 г. се дължи основно на очакваните по-високи разходи заради края на програмния период (2014-2020) за усвояване на европейските фондове.

Причините

„Очаква се всички страни – членки на ЕС, да продължат растежа си през 2019 г., което означава повече работни места и просперитет. Въпреки това прогнозата ни е ревизирана надолу, по-специално за най-големите икономики в еврозоната“, коментира еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис при представянето на прогнозата.

ЕК обяснява забавянето с външни фактори като повишената несигурност относно търговските политики, в частност заради продължаващия конфликт между САЩ и Китай, както и по-лошото представяне на производствения сектор. Комисията отбелязва също така, че резултатите в някои държави в ЕС бяха засегнати неблагоприятно от временни вътрешни фактори като проблеми в производството на автомобили, социално напрежение и несигурност, свързана с фискалната политика.

Смесени прогнози

Въпреки забавянето от ЕК предвиждат икономическият растеж да продължи, макар и с по-умерен темп. „Европейската икономика ще продължи да печели от подобряващите се условия на пазара на труда, добри условия за финансиране и леко експанзионистична фискална политика“, пише в доклада.

Сред по-големите държави членки по-значително е ревизиран ръстът на Германия, Италия и Холандия. Много от членките продължават да се възползват от силното вътрешно търсене, подкрепяно от фондовете на ЕС, пише комисията.

Очакваният ръст в най-голямата икономика, Германия, е 1.1% – охлаждане при отчетени от комисията 1.5% миналата година (есенната прогноза оценяваше ръста за тази година на 1.8%, колкото предвиждаше и „Бундесбанк“, но германската централна банка също обяви, че вероятната стойност ще е 1.1%).

Италианският ръст ще е едва 0.2% – най-слабият в еврозоната – след като страната официално влезе в рецесия в края на 2018 г. Според комисията дългът, заложен и в последния приет бюджет (предизвикал спорове между Рим и Брюксел), също ще допринесе за забавянето на икономиката.

По-ниска безработица

От комисията отчитат, че безработицата ще продължи да се понижава, като през декември 2018 г. в еврозоната е регистрирано най-ниското ниво от октомври 2008 г. – 7.9%. Въпреки това продължава да има съществени разлики спрямо различните държави от съюза. ЕК и бизнесът очакват безработицата да продължи да намалява, но с по-бавни темпове. Работните места също ще се увеличат, но и там се очаква забавяне. В същото време някои държави от блока изпитват липса на работна ръка.

Инфлацията се забавя

В края на 2018 г. инфлацията на потребителските цени в еврозоната се е забавила поради силния спад в цените на енергията и по-ниската инфлация на цените на храните. Същинската инфлация, която изключва цените на енергията и непреработените храни, е била по-скоро умерена въпреки по-бързия растеж на заплатите. Общата инфлация (ХИПЦ) е била средно 1.7% през 2018 г. спрямо от 1.5% през 2017 г. Заради очакванията за по-ниска цена на петрола през тази и следващата година инфлацията в еврозоната се очаква да се забави до 1.4% през 2019 г., преди да се повиши леко до 1.5% през 2020 г. За ЕС инфлацията се очаква да достигне средно 1.6% тази година и след това да се покачи малко до 1.8% през 2020 г.

fof1

И новата парична политика на Фед не е в полза на Тръмп

Централната банка на САЩ заяви, че ще бъде търпелива при вдигането на разходите по заемите заради нарастващата несигурност

На първото си заседание за годината в края на януари Федералният резерв очаквано запази лихвите без промяна. Централната банка на САЩ заяви, че ще бъде търпелива при вдигането на разходите по заемите тази година заради нарастващата несигурност относно икономическите перспективи на страната. Това решение може да изглежда точно като това, което Белият дом иска, тъй като президентът Тръмп призова за забавяне на рязкото повишаване на лихвите в САЩ. Ходът на централната банка обаче може да се тълкува и като предупредителен сигнал.

Това, което данните на Фед показват за икономиката, може да разочарова администрацията на Тръмп. А те са, че липсват възстановяване на инвестициите, по-висока производителност и нарастващ растеж. За сметка на това ставаме свидетели по-скоро на нестабилно възстановяване на икономиката, което не е толкова силно, колкото изглежда, и рискове, които произтичат от действията на американския президент.

Рисковете за икономиката

На пръв поглед първата среща на Фед за годината отговори на желанията на Тръмп – пауза на увеличаването на лихвите, пише Reuters. Но историята, която тя разказа за икономиката, политиката на президента и перспективите пред САЩ, не е добра. Миналата година централната банка увеличи лихвените проценти четири пъти заради по-високия от очаквания растеж в резултат от някои от политиките на Тръмп. Промяната на паричната политика на Фед обаче може да е знак, че именно най-добрите дни на икономиката на Тръмп са приключили.

„Този ход не беше провокиран от голяма промяна в изходното състояние, а от факта, че рискът от по-неблагоприятни последици се засилва“, заяви председателят на Фед Джеръм Пауъл след заседанието. „Очаква се САЩ да забавят растежа си до 2% и рисковете за икономиката да се увеличат“, каза Омайр Шариф, старши икономист в Societe Generale.

Следващите няколко месеца ще се окажат решаващи. Федералният резерв и много икономисти извън администрацията отдавна смятат, че данъчната политика на Тръмп ще осигури на икономиката единствено краткосрочен тласък.

Този тласък може да намалее сега, когато други икономически опасности се засилват, като например търговското примирие между САЩ и Китай или преговорите за оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз.

Доскоро политиците смятаха, че лихвеният процент на Фед действа като стимул за икономиката, която не се нуждае от такъв. Ставката, която Фед остави в диапазона от 2.25% до 2.50%, е доста под историческите средни стойности и съвсем леко над нивото на инфлацията.

На срещата на централната банка на 18-19 декември служители на Фед прецениха, че лихвите може да се повишат още през 2019 г., което е знак за икономически напредък. Вместо това обаче притесненията за поредното увеличение на лихвения процент отново се засилват. Този факт не говори добре за запазването на устойчивостта на икономиката на САЩ.

Промяната в политиката отразява притесненията, че по-бавният световен растеж, ограничените финансови условия, несигурността, породена от търговски отношения между САЩ и Китай, и Brexit представляват риск за положителните прогнози на банката за американската икономика.

Като запази предпазливия си тон, Фед също обяви, че е готов да забави или дори да спре темповете, с които намалява баланса си с облигации. Това също бележи забележителна промяна. През декември от банката казаха, че поемат ангажимент за намаляването му с постоянни темпове. От информацията на сайта на Федералния резерв става ясно, че ще бъде обмислено евентуално намаляване на облигационния портфейл на централната банка, ако условията го изискват. Фед прави това, като продава облигации, с което изстисква ликвидността от финансовата система – процес, обратно на количествените облекчения, при които изкупуваше ДЦК, за да влее пари в икономиката.

Проблемите

За около две години Федералният резерв заяви, че повишаването на лихвите всъщност е най-добрият начин да се осигури продължителен икономически растеж като защитна мярка от инфлацията. Така се избягва необходимостта от покачване на лихвените проценти в бъдеще.

Сега рисковете се появяват в друга посока. На пресконференцията Пауъл остави настрана загрижеността си относно инфлацията и финансовата стабилност, като подчерта, че сегашната лихва е подходяща за състоянието на икономиката в момента.

Някои от проблемите, с които се справя Фед, са неизбежни, като забавянето в Европа и Brexit. Но в списъка на „тревожните“ неща според Пауъл са включени няколко вътрешни проблема – от неразбирателството между САЩ и неговите търговски партньори, които сякаш са започнали да подкопават доверието на бизнеса, до неотдавнашния частичен блокаж на американското правителство, чийто отпечатък върху икономиката остава неясен.

Доверието на бизнеса и потребителите и спадът в очакванията за инфлация може би са още по-важни за централната банка, която разглежда обществените нагласи като важно влияние върху бъдещите икономически резултати.